Въпрос:

Дружество е сключило договор за  придобиване на  лек автомобил  при условията на финансов лизинг. Лекият автомобил е заведен като дълготраен материален актив в баланса на дружеството в началото на лизинговия договор по справедливата стойност на актива.

В лизинговия договор е записано, че лизингополучателя „не може да предоставя ползването на лизинговия обект другиму, изцяло или отчасти, без предварително дадено писменно съгласие от Лизингодателя”. В нарушение на тази клауза от договора лекия автомобил се ползва от Лизингополучателя само  и единствено за отдаване под наем на трети лица.

 За целта дружеството има :
·        Сключени договори за различни срокове;
·        Предавателени протокол, когато автомобила се предава на наемателите;
·        Фактури за наема на лекия автомобил;
·        Платежени документ за платения наем по издадените фактури;
·        Приемателени протоколи при връщане от наемателите на лекия автомобил.

1.      Може ли дружеството да ползва данъчен кредит за месечните лизингови вноски на основание чл.70, ал.2 т.1 от ЗДДС?
2.      С начислената амортизация на лекия автомобил през срока на лизинговия договор, трябва ли да се увеличава годишния финансови резултат на дружеството за данъчни цели?

Отговор:

Ползването на автомобил от лизингополучателя в нарушение на лизинговия договор е в кръга на взаимоотношенията между страните по договора. Ако лизингодателят мълчаливо се е съгласил (не е възразил) с действителното предназначение на автомобила и то е в обхвата на чл. 70 /2/, т.1 от ЗДДС, Вие имате право на данъчен кредит при спазване на общите условия по чл. 69 от същия закон.

Начислената амортизация на активите, получени по договор за финансов лизинг, се признава за данъчни цели. Това става чрез механизма за увеличаване на счетоводния финансов резултат със счетоводната амортизация и намаляване на същия с данъчната амортизация.